[2009 New] Muse - The resistance

След голямо чакане от страна на всички, най-после дойде и моментът, в който да излезе и новият албум на Muse - The resistance.Дори да не сте им фен, дори да не сте ги слушали не изпускайте този албум!

Групата изумява с това как прогресира със всеки следващ албум и като че ли нямат намерение да спрат.Чух всякакви мнения и дори, че имат потенциал да станат по-големи от Queen -  няма да се съглася, но определено няма да го отрека.Каквото и да говорим Queen са страхотна група, зад която да вървиш. Безспорно Muse начело със единственият и неповторим фронтмен Мат Белами са брилянтни музиканти и ни поднасят един както обикновено идеен албум със различни тематики в текстовте - едно от нещата, които най-много ми харесват в албума са именно те. Мат пише за борба, за любов, за падение и възход и още, и още. Една от най-интересните песни в The resistance е и първата, до която се докоснаха феновете - United States of Eurasia.Изключително амбициозна творба, въздигаща групата цяло ниво нагоре.Въпреки че от групата се очакваше значително отдръпване от епичният Absolution от 2003 и даже от Black holes and revelations, който лично на мен и досега ми е любим албум на Muse, групата всъщност запази звученето и го смеси със присъствието на песни с поп и R&B мотиви като по-лиричните Undisclosed desires и I belong to you. Първата напомня много и на класическите Depeche mode, което мен поне само ме радва.За край оставих първата и последната песни - макар и да няма много логика в това. Uprising, откриващото парче в албума е просто великанска песен. Типично рок звучене, много енергия и естествено характерното за целият албум - дълбок замисъл в текста. Заедно с нея бих поставил и Unnatural selection - другата по-енергична песен в албума - просто са си точно на мястото! А последните три парчета в албума всъщност са обединени в една 13-минутна епопея - THE EXOGENESIS! Макар доста свободна да боравя с превъзходните степени в тази публикация не мисля, че някой ще отрече, че това е най-голямата продукция на Muse. Представлява симфония в 3 части, звучаща повече като саундтрак на филм, отколкото на музика очакваща се от голяма рок банда. Но точно това харесвам в Muse - не се страхуват да експериментират и досега винаги успешно. Поежалавам им го и занапред. Лично аз в този албум не мисля, че мога да определя любими песни, което рядко ми се случва, но се надявам да стане по-честа практика. Приятно слушане.