[2009 New] Megadeth - Endgame

      Моят албум за 2009та година!!!

Повечето хора около мен знаят, че след The one and only Metallica, Megadeth са ми любима група и с голямо нетърпение чаках този албум. Някак си обаче полвината тръпка се изгуби в това, че бях сигурен, че ще издадат страхотен албум. Нагласата ми за Endgame напълно съвпадна със това, което реално излезе на пазара - смесица между старите класики и все пак звукът и усещането, които бяха загатнати в The system has failed и развити в United Abominations.

     Албумът необичайно започва с 2-минутен инструментал - Dialectic chaos - абсолютен чук. Като цяло албумът залага на бързото хеви/траш звучене. Като структура албумът много ми напомня Rust in peace и So Far, So good... So what! Някаква странна смесица между двата албума и мелодичността на Countdown to extinction бих казал, поне на този етап. След This day we fight, която е 3 минути и половина лудница идва и първото от любимите ми парчета в албума - 44 minutes. Със интересна история в песента, за известен обир в САЩ, при който двамата обирджии използват специална екипировка за обирането на банката и в крайна сметка идват SWAT поне доколкото са ми известни фактите.В Endgame Дейв умело е направил микс от мелодични песни и як траш (може би не като в новият албум на Slayer, но както само Дейв знае). В албумът се отличава и единствената балада - The hardest part of letting go... sealed with a kiss. Ужасно напомняща на Promises и все пак според мен доста по-добра може би заради бързата си част и потенциална класика сред баладите на Megadeth!

     Последните 3 песни от албума са като цяло гвоздеят на гвоздея в албума. Head crusher е бързо, енергично парче и единствената му цел е да остави слушателя без глава. Напълно оправдава заглавието си, като песента пък е посветена на инструмент за измъчване и екзекуция наречен със същото име.How the story ends и The right to go insane са ми също от големите фаворити в Endgame, като личното ми мнение е, че How the story ends чудесно щеше да пасне за финална песен, като се има предвид, че двете са горе долу с еднаква динамика.

     Още една песен, която заслужава може би по-специално внимание е 1,320. Връщане ни директно във Killing is my business.. and the business is good. Като изключим по-изчистеното звучене в сравнение с тогава, песента си е като от този албум.

     И в заключение мога да кажа, че Megadeth отново оправдаха очакванията и надеждите на феновете и издадоха един от най-големите диаманти в дискографията си.В албумът съм сигурен, че ще има не 1-2 песни, които ще се превърнат в класики на Мegadeth, a и в постоянно присъстващи в сетлиста им.

Review by MusicMan