_001.jpg)
След като известно време имах технически проблеми с блога ето, че се върнах с нова публикация (: Този път се спрях на един от топ албумите на 2009 - Black gives way to blue на завърналите се Alice in Chains. Ако не най-успешното, то едно от най-най-успешните събирания на годината.
Тук правя една вметка - този пост може да се разглежда от две страни - ако си фен на Alice in Chains и ако просто харесваш музиката им (: Определено без Лейн Стейли не е същото в това няма две мнения, но в такива случаи доста често се оказва, че албумът не се оценява по достойнство. Моето мнение ще е по-скоро обективно мисля или поне доколкото мога. След толкова години суша Алис най-сетне издават един от много малкото добрите рок албуми на годината. В това число включвам и албумът на Them crooked vultures!
Black gives way to blue е албум с концепция и е заложено много за продължаването напред (без Лейн) и създаването на нова музика. Според Джери Кантрел албумът не е посветен на Лейн, но той продължава да е неотлъчна част от групата и най-вече за него е едноименната песен Black gives way to blue. Освен страхотният текст на песента специално за нея е и гост участието на големият сър Елтън Джон. Много хора биха си казали неподходяща колаборация на групата с поп изпълнител, но всъщност пиано партиите са невероятни и точно на място.
На мястото вокалист на групата прави дебютът си Уилям Дювал, който според моето скромно мнение се справя повече от отлично.Може би на живо трябва да му се дава повече възможност за изява. С първата песен All secrets known, в която вокалите взима Кантрел, се връщаме в отминалите дни, когато Alice бяха действаща група. Предполагам за повечето фенове, слушали много групата, тази песен е една от по-специалните в албума. Два от моите фаворити в албума са Your Decision и When the sun rose again.. много въздействащи балади, макар и отличаващи се от повечето песни в тавата. Отличаващи се, защото като цяло групата е заложила на голяма част тежки песни - протяжни китари и мелодични вокали благодарение на Дювал. И за сметка на малкото по-леки песни те са направени така, че да ти влязат в главата и дълго време да не излязат от там.
Е, дали без Лейн Алис трябва да продължават да свирят вече е въпрос в миналото, защото Alice in chains се завърнаха и албумът им е умопомрачителен. Дали ще продължат да ни радват с нови албуми, а може би и някой запомнящ се концерт в България, предстои да разберем.
Review by MusicMan
Хм, нека не отиваме и в другата крайност - да ги хвалим незаслужено, само защото са под името Алис ин Чейнс... По мое мнение албумът е изключително еднообразен, което никога не е било случай при старите Алис, въпреки че веднага можеше да се познае, че са те.
ОтговорИзтриванеКолкото до по-тежкото звучене, струва ми се, че това е солов албум на Джери Кантрел, а не продължение на Алис ин Чейнс.... Съгласна съм с Кини, трябваше да сменят името и да правят, каквото си искат.