I'd love to change the world

[2009 New] Megadeth - Endgame

2009-12-29T02:28:00.000-08:00

Моят албум за 2009та година!!!

Повечето хора около мен знаят, че след The one and only Metallica, Megadeth са ми любима група и с голямо нетърпение чаках този албум. Някак си обаче полвината тръпка се изгуби в това, че бях сигурен, че ще издадат страхотен албум. Нагласата ми за Endgame напълно съвпадна със това, което реално излезе на пазара - смесица между старите класики и все пак звукът и усещането, които бяха загатнати в The system has failed и развити в United Abominations.

Албумът необичайно започва с 2-минутен инструментал - Dialectic chaos - абсолютен чук. Като цяло албумът залага на бързото хеви/траш звучене. Като структура албумът много ми напомня Rust in peace и So Far, So good... So what! Някаква странна смесица между двата албума и мелодичността на Countdown to extinction бих казал, поне на този етап. След This day we fight, която е 3 минути и половина лудница идва и първото от любимите ми парчета в албума - 44 minutes. Със интересна история в песента, за известен обир в САЩ, при който двамата обирджии използват специална екипировка за обирането на банката и в крайна сметка идват SWAT поне доколкото са ми известни фактите.В Endgame Дейв умело е направил микс от мелодични песни и як траш (може би не като в новият албум на Slayer, но както само Дейв знае). В албумът се отличава и единствената балада - The hardest part of letting go... sealed with a kiss. Ужасно напомняща на Promises и все пак според мен доста по-добра може би заради бързата си част и потенциална класика сред баладите на Megadeth!

Последните 3 песни от албума са като цяло гвоздеят на гвоздея в албума. Head crusher е бързо, енергично парче и единствената му цел е да остави слушателя без глава. Напълно оправдава заглавието си, като песента пък е посветена на инструмент за измъчване и екзекуция наречен със същото име.How the story ends и The right to go insane са ми също от големите фаворити в Endgame, като личното ми мнение е, че How the story ends чудесно щеше да пасне за финална песен, като се има предвид, че двете са горе долу с еднаква динамика.

Още една песен, която заслужава може би по-специално внимание е 1,320. Връщане ни директно във Killing is my business.. and the business is good. Като изключим по-изчистеното звучене в сравнение с тогава, песента си е като от този албум.

И в заключение мога да кажа, че Megadeth отново оправдаха очакванията и надеждите на феновете и издадоха един от най-големите диаманти в дискографията си.В албумът съм сигурен, че ще има не 1-2 песни, които ще се превърнат в класики на Мegadeth, a и в постоянно присъстващи в сетлиста им.

Review by MusicMan

[2009 New] Alice in Chains - Black gives way to blue

2009-12-22T06:35:00.000-08:00

След като известно време имах технически проблеми с блога ето, че се върнах с нова публикация (: Този път се спрях на един от топ албумите на 2009 - Black gives way to blue на завърналите се Alice in Chains. Ако не най-успешното, то едно от най-най-успешните събирания на годината.
Тук правя една вметка - този пост може да се разглежда от две страни - ако си фен на Alice in Chains и ако просто харесваш музиката им (: Определено без Лейн Стейли не е същото в това няма две мнения, но в такива случаи доста често се оказва, че албумът не се оценява по достойнство. Моето мнение ще е по-скоро обективно мисля или поне доколкото мога. След толкова години суша Алис най-сетне издават един от много малкото добрите рок албуми на годината. В това число включвам и албумът на Them crooked vultures!

Black gives way to blue е албум с концепция и е заложено много за продължаването напред (без Лейн) и създаването на нова музика. Според Джери Кантрел албумът не е посветен на Лейн, но той продължава да е неотлъчна част от групата и най-вече за него е едноименната песен Black gives way to blue. Освен страхотният текст на песента специално за нея е и гост участието на големият сър Елтън Джон. Много хора биха си казали неподходяща колаборация на групата с поп изпълнител, но всъщност пиано партиите са невероятни и точно на място.

На мястото вокалист на групата прави дебютът си Уилям Дювал, който според моето скромно мнение се справя повече от отлично.Може би на живо трябва да му се дава повече възможност за изява. С първата песен All secrets known, в която вокалите взима Кантрел, се връщаме в отминалите дни, когато Alice бяха действаща група. Предполагам за повечето фенове, слушали много групата, тази песен е една от по-специалните в албума. Два от моите фаворити в албума са Your Decision и When the sun rose again.. много въздействащи балади, макар и отличаващи се от повечето песни в тавата. Отличаващи се, защото като цяло групата е заложила на голяма част тежки песни - протяжни китари и мелодични вокали благодарение на Дювал. И за сметка на малкото по-леки песни те са направени така, че да ти влязат в главата и дълго време да не излязат от там.

Е, дали без Лейн Алис трябва да продължават да свирят вече е въпрос в миналото, защото Alice in chains се завърнаха и албумът им е умопомрачителен. Дали ще продължат да ни радват с нови албуми, а може би и някой запомнящ се концерт в България, предстои да разберем.

Review by MusicMan

[2009 New] Muse - The resistance

2009-12-06T08:47:00.000-08:00

След голямо чакане от страна на всички, най-после дойде и моментът, в който да излезе и новият албум на Muse - The resistance.Дори да не сте им фен, дори да не сте ги слушали не изпускайте този албум!

Групата изумява с това как прогресира със всеки следващ албум и като че ли нямат намерение да спрат.Чух всякакви мнения и дори, че имат потенциал да станат по-големи от Queen - няма да се съглася, но определено няма да го отрека.Каквото и да говорим Queen са страхотна група, зад която да вървиш. Безспорно Muse начело със единственият и неповторим фронтмен Мат Белами са брилянтни музиканти и ни поднасят един както обикновено идеен албум със различни тематики в текстовте - едно от нещата, които най-много ми харесват в албума са именно те. Мат пише за борба, за любов, за падение и възход и още, и още. Една от най-интересните песни в The resistance е и първата, до която се докоснаха феновете - United States of Eurasia.Изключително амбициозна творба, въздигаща групата цяло ниво нагоре.Въпреки че от групата се очакваше значително отдръпване от епичният Absolution от 2003 и даже от Black holes and revelations, който лично на мен и досега ми е любим албум на Muse, групата всъщност запази звученето и го смеси със присъствието на песни с поп и R&B мотиви като по-лиричните Undisclosed desires и I belong to you. Първата напомня много и на класическите Depeche mode, което мен поне само ме радва.За край оставих първата и последната песни - макар и да няма много логика в това. Uprising, откриващото парче в албума е просто великанска песен. Типично рок звучене, много енергия и естествено характерното за целият албум - дълбок замисъл в текста. Заедно с нея бих поставил и Unnatural selection - другата по-енергична песен в албума - просто са си точно на мястото! А последните три парчета в албума всъщност са обединени в една 13-минутна епопея - THE EXOGENESIS! Макар доста свободна да боравя с превъзходните степени в тази публикация не мисля, че някой ще отрече, че това е най-голямата продукция на Muse. Представлява симфония в 3 части, звучаща повече като саундтрак на филм, отколкото на музика очакваща се от голяма рок банда. Но точно това харесвам в Muse - не се страхуват да експериментират и досега винаги успешно. Поежалавам им го и занапред. Лично аз в този албум не мисля, че мога да определя любими песни, което рядко ми се случва, но се надявам да стане по-честа практика. Приятно слушане.

[2009 New] Candy Dulfer - Funked up & Chilled out

2009-12-05T01:52:00.000-08:00

И така нека започвамеее! Музиката.. за първото ми представяне реших да избера един албум от 2009, който носи изключително много музика.Даже не музика, ами направо МУЗИКА! Това е именно албумът на Candy Dulfer - Funked up & Chilled out. Jazz - funk тава от една от най-известните саксофонистки. Ако това име не ви говори нищо, както и на мен доскоро чуйте парчето Lily was here и веднага ще се сетите за кого става въпрос. След като наскоро
във влака чух въпросната песен реших вкъщи да погледна за какво иде реч и за моя голяма изненада, ужасно приятна в същото време, се оказа, че всъщност в основата на песента е жена и то на саксофона. В семейство на голям саксофонист Кенди е наследила и много от таланта му ушебийно.
Та след като си изтеглих първите няколко албума на Кенди Дълфер видях, че има и чисто нов албум от тази година.Бях очарован от това, което бях чул до момента и веднага го изтеглих и го пуснах в уредбата.Беше идеалното време за точно такава музика - към 1 през нощта, загасих големите лампи и само на нощно осветление си пуснах CD-то. Албумът е двоен като логично първата част е Funked Up, а втората Chilled out. Funked Up съдържа 12 песни със по-бързичко, по-фънк звучене, каквото се срещаше не малко и в предните й албуми и най-вече на сцената. Фънк и R&B се съчетават в една идеална хармония за около 45 минути. Песните бяха точно толкова дълги колкото трябва.Не отегчаващи, достатъчно, за да им се насладиш.Втората част на албума - Chilled out отново загатва от заглавието е по-отпускаща. Изцяло инструментален диск, носещ атмосферата на някой класически филм от 90-те. Въпреки че много харесах Funked Up, определено фаворитите ми са тук. Повече от полвината песни ме грабнаха от първо слушане, а вече повече от 2 седмици Still I love, Ambiente, Supernatural и Oda Al Vino не слизат от плейъра ми, а подозирам,че скоро няма и да ми писнат. След като това беше една от по-сериозните ми стъпки в джаза (не броя 10тина отделни песни, които харесвам) съм много доволен, че открих Кенди и нейната музика и още повече съм благодарен за този албум. При истински професионалисти като нея не може да не очакваш най-доброто. Оценка 10/10 !!!

Аз сам си избрах тази съдба..

2009-12-03T12:59:00.000-08:00

..чували сте за вечната черна овца нали (: С този първи пост искам да заявя едно сериозно присъствие на един блог изцяло за музика представен от мен.Казвам се Емил и съм голям фен на рока във всичките му форми както и на всякаква качествена музика. Този пост е и единственият път където ще спомена така наречената музика чалга.. тя не заслужава повече внимание и не е достоен противник, така че толкова и по тази тема.

Както се вижда и в заглавието този блог ще е като дом за музиката. Предвид, че отделям повечето от времето си в слушане на музика и свирене се надявам да успея и с това мое ново начинание, а именно редовно водене на блог за музика. Пожелайте ми успех и се надявам да ви хареса ;) В блога ще отделя внимание на колкото се може повече стилове, като е естествено да се съсредоточа върху тези, които слушам най-много, но ще се опитам да съм максимално обективен.

This is it for now folks ;) C yA